Потребител: Парола:

снимка
Име: Гергина (Далия), Dahlia
Вид:  Луковични

Описание:

Dahlia е от семейство Asteraceae. Произхожда от Мексико, Колумбия, Гватемала, Антилски острови. Открай време гергините (далии) се смятат за едни от най-разпространените цветя в домашните градини. Но докато историята на цветя като хризантеми, ириси, божури води началото си от древни времена, то гергините са познати като културни растения едва от 200 години. В продължение на тези две столетия гергините са изпитвали възходи и падения на интереса към тях. Те се отглеждани в кралските градини, в тяхна чест се устройвали пищни празненства, а след известно време били обявявани за хладни и бездушни цветя. Но селекционерите скоро получавали нов хибрид и популярността на далиите отново пораствала. За пръв път гергините били описани през 1615 г. от испанския лекар Ф. Хернандес, който живеел в Мексико. В трудовете му те носили местното название акокотл, а обясненията се съпровождали с рисунки на прости и полукичести гергини. По-късно (1791 г.) директорът на Мадридската ботаническа градина Канвил от пратените му от Мексико семена отгледал цвете, което нарекъл далия (Dahlia) - в памет на шведския ботаник Андреас Дал. От Испания далиите били пренесени първо в Англия, а по-късно във Франция и Германия. У нас, както и при повечето славянски народи, цветето е познато с името гергина (Georgina), дадено от немския ботаник Вилденов в чест на петербургския академик, географ и етнограф Йоген Готлиб Георги. След появата на гергините в Европа те се отглеждали като тропически растения в оранжерии и били доста невзрачни и слаби. Но веднъж френският ботаник Де Кандол засадил далии на открито в ботаническата градина в Монпел. Резултатът надминал всякакви очаквания и от този момент започнало триумфалното шествие на гергините. Те бързо се разпространили и сред любителите градинари. Някои разполагали с големи колекции предимно от кичести гергини. Далиите станали много модерни цветя. Един екземпляр от нов сорт достигал до 10 фунта стерлинги, но всички се стремели да притежават много и различни хибриди. През 1836 г. Във Виена се състояла и първата изложба на далии, на която са били представени над 200 сорта. 30-те години на XIX век може да се нарече “златен век на гергините”. Тогава кипяла интензивна селекционерна дейност и броят на сортовете нараснал до 3000. Днес са познати няколко десетки хиляди хибриди, които са систематизирани в единна класификация. В рода има около 27-30 вида, разпространени в Мексико, а единични видове се срещат в Колумбия, Гватемала, Антилски острови. Те са много сходни помежду си, предимно многогодишни тревисти растения. Кореновата система се състои от т.нар. коренови грудки (задебелени странични корени), на долната част на които се развиват същинските корени. Надземната система се характеризира с няколко изправени, твърди, кухи стъбла, добре облистени със срещуположни листа на къси дръжки. Листата са пересто разделени - понякога двойно или тройно перести до целокрайни. Всяко стъбло е разклонено на върха и завършва със съцветие кошничка. Тя има два реда обвивни листенца. Външните цветчета са езичести с различна форма и багра, а диска е съставен от тръбести златисто-жълти или червени цветчета. Плодът е семе. Декоративни форми Ботаничните видове почти не са използвани за украса. Те са послужили като изходни за получаване на многобройните културни форми. По-известни естествени видове са променливата далия (Dahlia variabilis), от която водят началото си кичестите далии; яркочервената далия (Dahlia coccinea), изходна за хибридите с прости минзухарено жълти кошнички; жуарезиевата далия (Dahlia juarezii), от която са получени кактусовидните култивари. Старите кълбовидни и кактусовидни гергини имали съществен недостатък - цветовете им се разполагали върху къси, слаби дръжки и били скрити от листа. За да премахнат този дефект селекционерите били привлечени от меркиевата далия (Dahlia Mercii) с дълги цветоноси. Съвременните сортове са унаследили дългите дръжки именно от участието на тази гергина в селекционата дейност. Безбройните култивари се обединяват под името градинска далия (Dahlia - хибриди; Dahlia x cultorum; Dahlia x hortensis; Dahlia horticole). Различават се по височина (40-200 см), размери, структура, багра на съцветията (всички без синя, еднобагрени или пъстри), диаметър и структура на кошничката - степен на кичестост. За систематизиране на безчетните сортове те са класифицирани в 10 групи: простоцветни; анемовидни; далии с якичка; божуровидни; декоративни; кълбовидни; помпони; кактусовидни; полукактусовидни; смесени далии. Простоцветните гергини имат кошничка, съставена почти изцяло от тръбести цветчета и само по външната окръжност са разположени един ред от максимум 8 на брой лъжливоезичести цветчета (наподобяват венчелистчета). Такива са: 'Gardenparty', 'Yellow Hamer' - жълт, 'Princess Marie Jose', 'Parkprinzess' - розов, 'Orange-ade' - оранжево-червен, 'Topmix white' - ниски, бели. Анемовидните гергини се характеризират с големи лъжеезичести цветчета с овална форма, разположени в един или повече реда, а средата е заета от дълги тръбести цветчета, образуващи помпон в центъра на кошничката. По-популярни култивари са: 'Vera Higgins' - бронзов; 'Lucy' - лилав с жълто; ' Comet' - червен. Далиите с якичка се отличават по двата реда лъжеезичести цветчета, различни по форма, размер и багра. Външните цветчета са по-големи, овални и разтворени, а вътрешните са тесни, леко завити и оцветени в друг тон. Те обхващат централните тръбести цветчета като якичка, от където идва и името на тази група далии. Може да избирате от следните сортове: 'Claire de Lune' - жълто и кремаво; 'Cricket' - червено и златисто; ' Libretto' - пурпурно и бяло; 'La Gioconda' - алено и златисто; 'Chimborazo' - червено и кремаво; 'Rondo' - бяло и лилаво. Божуровидните далии притежават полукичести съцветия с два или четири реда плоски, овални езичета, а в средата се разполагат многобройни жълти тръбести цветчета. Красиви сортове божуровидни далии са: 'Bishop of Liandaff' - червен; 'Symphonia' - пурпурен; 'Fascination' - лилав; 'Monsieur Dupont' - розов. Декоративните далии са с кичести кошнички от широки, овални или леко заострени лъжеезичести цветчета, вдлъбнати или разгънати, разположени в концентрични кръгове. Те покриват тръбестите цветове. От декоративните гергини по-интересни са: 'Jocondo' и 'Mairo' - лилав; 'Thames Valley' - жълт; 'Terpo' - червен; 'Gerrie Hoek' - розов; 'Wilhelm Tell' - розово-оранжев; 'David Howard' - оранжев. Кълбовидни далии имат сферични или полусферични съцветия от множество лъжеезичета, със закръглен връх. В долният си край езичетата са завити във фуния. Те са многобройни и прикриват тръбестите цветчета. Известни сортове са: 'Doreen Hayes' - червен; 'Crichton Honey' - прасковен с червено; 'Esmonde' и 'Vader Abraham' - жълти; 'Annette' - розов; 'Ruby Wedding' - тъмночервен. Далиите - помпони приличат много на кълбовидните гергини, но съцветията им са значително по-малки (до 7 см в диаметър). Такива са: 'Hallmark' - лилава; 'Willo’s Violet' - бледолилава; 'Noreen' - розова; 'Nescio' - червена; 'Rоbina' - рубиненочервена; 'Snowflake' - бяла; 'Golden Fiz' - златистожълта. Кактусовидните далии имат кичести съцветия със завити по дължина - минимум наполовина, тесни, заострени лъжеезичета. Кошничките наподобяват кактусов цвят. Отглеждат се култиварите: 'Danny' - розов; 'Doris Day' и 'Irish Visit' - червени; 'Appleblossom' - бледорозов; 'Pirouette' - жълт. Полукактусовидните далии се различават от кактусовидните по това, че езичетата им са завити максимум до половината по тяхната дължина и са по-широки. Тези далии се явяват преходна група между декоративните и кактусовите гергини. Красиви са сортовете: 'Nantenan', 'Yellow Mood' и 'Hamari Boy' - жълти; 'Autumn Fire' - оранжево-червен; 'White Swallow' - бял. Смесените далии са всички култивари със съцветия, които не могат да се отнесат към нито една от гореизброените групи. Тук спадат формите с подобни на орхидеи съцветия - 'Giraffe' - жълт с червено; хризантемовидните гергини като 'Andries Wonder' - бежова; както звездовидните и други далии. Отглеждане- В условията на нашия климат гергините са незимоустойчиви. Температури под 00С повреждат надземните части, затова далиите се отглеждат предимно като многогодишни с прибиране на кореновите грудки през есента или по-рядко като едногодишни видове. Засадете ги на слънчево място, защитено от силни ветрове, но добре проветриво. Тъй като те са цветя на късия ден, не бива да се огряват от слънцето повече от 6 часа на ден, в противен случай зацъфтяват по-късно. Изискват плодородни почви, добре дренирани и наторени; глинестите и песъчливите почви са крайно неподходящи. В горещите летни дни трябва да се поливат и оросяват редовно и обилно. Наторява се периодично от юни до края на август предимно с фосфорни и калиеви торове. При много култивари (за рязан цвят) е необходимо т. нар. пасинковане - отстраняване на страничните пъпки с цел да се получат едри съцветия на дълги дръжки. При други сортове е препоръчително пензиране (премахване на връхната пъпка), за да се оформят скелетните оси на растението. По-високите хибриди се привързват към дървени пръчки, за да не полягат. За да цъфтят продължително и с по-едри цветове на всички гергини трябва да се отстраняват прецъфтелите кошнички. Далиите прекарват в състояние на покой зимата, когато кореновите грудки трябва да се извадят и съхраняват при определени условия. С падането на температурите с 1-2oC под нулата през есента грудките се изравят, почистват се добре от почвата и се държат 15-20 дни в прохладно и влажно помещение, за да вкоравее кожицата им. След това се съхраняват при температура 2-60C и висока относителна влажност на въздуха (60-80%). Може да се действа и по следния начин: извадените грудки се разполагат за просушаване в проветрива оранжерия за 5-6 дни. После се почистват от корените и стъблата се срязват на 3-4 см от кореновата шийка. Местата на среза се посипват с прах от дървени въглища или вар. Грудките се оставят още една седмица в оранжерията. В кутия или кашон се постила плътна хартия, така че краищата да останат навън. На дъното се посипва 3 см почва или пясък и се слага един ред грудки. Пространствата между тях се запълват с пръст. Върху тях се редят на етажи останалите грудки с тънък слой пясък помежду им. По този метод се напълва целия кашон и накрая се покрива със свободните краища на хартията. Това е един от най-лесните и удобни начини за съхраняване на кореновите грудки. Размножаване- Далиите се размножават семенно и вегетативно - чрез отделяне на коренови грудки или стъблени резници. Семенното размножаване се практикува само за простоцветните култивари или при селекция. В един грам се съдържат около 150 семена, които пазят кълняемост 3 години. За приготвяне на разсади семената се садят в сандъчета през март-април. Поникват за седмица. Изваждат се в откритите площи след като отмине опасността от пролетните слани. В домашни условия гергините най-често се размножават чрез отделяне на коренови грудки. Това се прави през пролетта, когато възобновителните пъпки станат добре видими. Всяка разчленена грудка трябва да носи част от кореновата шийка с 1-2 възобновителни пъпки (оченца). Засаждат се в саксии или на постоянно място в зелените площи през май или началото на юни. Размножаването чрез стъблени резници се извършва от средата на февруари до средата на април. За целта грудките се поставят при условия на растеж - засаждат се в почвен субстрат, осигурява им се интензивно осветление, умерена влага и температура 20oС. Когато стъблата пораснат до 5-8 см от тях се приготвят резници. Те се вкореняват при висока въздушна влажност, температура около 20oC и засенчване. Използване Далиите са едни от най-популярните и отглеждани цветя по целия свят, както в обществените, така и в домашните градини. Ценят се за обилния и продължителен цъфтеж, широката палитра от багри и разнообразни по структура съцветия. Ниските културни форми се ползват в геометрични и геометризирани композиции, подвижни и неподвижни цветници, ивици, масиви, смесени бордюри, цъфтящи алеи. Намират приложение и при фасадно зацветяване на южни и западни изложения, за цветни тераси, както и като саксийни цветя. Средновисоките и високите хибриди участват в групи, масиви и смесени бордюри. Сортовете с едри кичести или полукичести цветове се отглеждат за рязан цвят. Богатството на декоративни форми предполага и възможности за създаване на специални цветни кътове и изложби.

Добави коментар
Виж коментарите (0)
Категории
Декоративнолистни| Декоративноцъфтящи| Бромелиеви| Сукулентни| Папратови| Лукoвични| Палми| Кактуси| Храсти| Хищни растения| Билки| Букети| Алпинеум
Брой цветя (198)
Copyright © 2008 - 2020 Denila Ltd.    All Rights Reserved